Шепне ми вятъра тихо и нежно,
с него разговарям аз откровено -
без недомлъвки, без фалш и лъжи,
така с него си говориме ние.
Сливам се с вътъра и политам
към незнайни земи и морета.
Ветренна мелница вече съм,
вятър върти ме в своята посока.
С него танцуваме двама,
без да се крием от хорски очи.
Вятър обгръща ме гали косите
и ме целува като теб, може би.
© Евгения Тодорова Все права защищены