10 ago 2005, 20:44

С вятъра

  Poesía
1K 0 1

Шепне ми вятъра тихо и нежно,
с него разговарям аз откровено -
без недомлъвки, без фалш и лъжи,
така с него си говориме ние.

Сливам се с вътъра и политам
към незнайни земи и морета.
Ветренна мелница вече съм,
вятър върти ме в своята посока.

С него танцуваме двама,
без да се крием от хорски очи.
Вятър обгръща ме гали косите
и ме целува като теб, може би.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато недостига неговата милувка, флиртуваме - но по-добре с вятъра и в стиха много нежно си го показала как става това!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...