Са́дина
Написах това стихотворение за родното ми село, което живее в сърцето и е вдъхновението на много от моите стихотворения. Споделям го с вас и се надявам да ви хареса! :)
На север е сгушено
село красиво,
сред хълмове горски
живот е дарило.
С ка́пански корен
и ка́пански дух
народ непокорен
борил се е тук!
На българи горди
начало е дало
училището родно
с мастило и сметало!
Ка́панка гиздава с китка в косите
ясно провиква се там под асмите.
Песен запява с нежния си глас,
слушат и гледат я
всички в захлас!
На маса отрупана
гости посреща,
в тавата е покрита
плакета гореща.
Ра́ки, пилцета и боб е сварила,
вино червено до тях наредила.
Пукани чушки и царска туршия,
наздравица вдигат с люта ракия!
Тодоровденска кушия събира
коне, каруци -
коя по-красива.
А дойде ли Сбора
вечер на мегдана
народът приижда
хоро да захване.
Засвирва кавал, гайда и тъпан,
през селото оттатък
чува се тътен!
Са́дина - село
българско, родно,
тук, че живея
сърцето ми е гордо!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Ка́панци - етнографска група, населяваща някои населени места в Североизточна България
**плакета - вид баница
*** ра́ки - пълнени сухи червени чушки
**** пилцета - лозови сърмички
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Тодорова Все права защищены
