25 янв. 2009 г., 15:44

Садист

1.2K 1 7
Садист

Бушуват огромни океани,
около пустиня на края на света,
че изчадия, смотаняци ненормални,
ме изгониха от родната страна.

И как да ви простя, мръсници,
за горчивото, тежко бреме
и за жестоките ритници,
сред  безмилостното, чуждо племе.

Не, не мога да ви простя
и сатаната ми обеща -
ще ме направи огняр на казана,
да поддържам температурата на катрана!

И огнярят заявява: СТУДЕНО НЯМА ДА ВИ СТАВА,
че под 666 градуса температурата няма да пада.
Ще се моли и пищи другарят-комунист,
ще се хили до сълзи огнярят-садист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав и прегръдка!!!!
    Браво и за този стих!!!
  • Напълно съм съгласен с идеята на стихотворенито, за което те поздравявам! ...но нещо се губи мелодиката на текста... Поздрав!
  • Добрият съдник наказва престъпните дела!!!
    Справедлив стих!!!
  • Аз също се съгласявам с Рени!
    Все пак гневът не е сила, слабост е!
    Поздрави за идеята!
  • Много гняв си събрал, Алекс! Навярно заради това, накрая нещо не ми звучи стихът.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...