nezabravka (Борислава Николова) nezabravka (Борислава Николова)
4
8 авг. 2015 г., 12:03

Сам

893 0 2

Самотно е да се живее

със хора с ледени сърца!

Самотно е да се живее

без блага дума и душа!

Ставаш, тръгваш и намираш

тълпа познати, унесени лица.

Всеки сам ридае от грижи,

болки и проблеми, без възможност

да погледне теб сега.

Имаш нужда да говориш,

да бъдеш ти разбран,

но никога не получаваш

това, което искаш сам.

Дали в Света огромен

има истински човек,

който тебе ще усети 

по погледа ти празен и пиян?

Толкова ли много искаш -

да не бъдеш просто сам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Николова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • nezabravka (Борислава Николова)
    nezabravka (Борислава Николова)
    Благодаря ти за хубавите пожелания и коментара Стойна.
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много ми допадна стихотворението ти! В този зловещ свят всички са се усамотили като гладни вълци. Самотни - толкова много има, но не могат да го разберат, да го изкажат и вместо добра дума да се опитат да ти кажат,безсърдечно те подминават. Ти , обаче раздавай на другите това, от което имаш потребност.Все някой трябва да започва пръв. Добрината ще те направи щастлива.Щом толкова много искаш да не бъдеш сам - научи се да се молиш на Бог и никога няма да си сама.
    От сърце ти желая Хубав ден! да победиш самотата, Незабравке!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0