nezabravka (Борислава Николова)
4 14
Aug 8, 2015, 12:03 PM

Сам 

  Poetry » Phylosophy
681 0 2

Самотно е да се живее

със хора с ледени сърца!

Самотно е да се живее

без блага дума и душа!

Ставаш, тръгваш и намираш

тълпа познати, унесени лица.

Всеки сам ридае от грижи,

болки и проблеми, без възможност

да погледне теб сега.

Имаш нужда да говориш,

да бъдеш ти разбран,

но никога не получаваш

това, което искаш сам.

Дали в Света огромен

има истински човек,

който тебе ще усети 

по погледа ти празен и пиян?

Толкова ли много искаш -

да не бъдеш просто сам?

© Борислава Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за хубавите пожелания и коментара Стойна.
  • Много ми допадна стихотворението ти! В този зловещ свят всички са се усамотили като гладни вълци. Самотни - толкова много има, но не могат да го разберат, да го изкажат и вместо добра дума да се опитат да ти кажат,безсърдечно те подминават. Ти , обаче раздавай на другите това, от което имаш потребност.Все някой трябва да започва пръв. Добрината ще те направи щастлива.Щом толкова много искаш да не бъдеш сам - научи се да се молиш на Бог и никога няма да си сама.
    От сърце ти желая Хубав ден! да победиш самотата, Незабравке!
Random works
: ??:??