nezabravka (Борислава Николова) nezabravka (Борислава Николова)
4
8 ago 2015, 12:03

Сам

891 0 2

Самотно е да се живее

със хора с ледени сърца!

Самотно е да се живее

без блага дума и душа!

Ставаш, тръгваш и намираш

тълпа познати, унесени лица.

Всеки сам ридае от грижи,

болки и проблеми, без възможност

да погледне теб сега.

Имаш нужда да говориш,

да бъдеш ти разбран,

но никога не получаваш

това, което искаш сам.

Дали в Света огромен

има истински човек,

който тебе ще усети 

по погледа ти празен и пиян?

Толкова ли много искаш -

да не бъдеш просто сам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • nezabravka (Борислава Николова)
    nezabravka (Борислава Николова)
    Благодаря ти за хубавите пожелания и коментара Стойна.
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много ми допадна стихотворението ти! В този зловещ свят всички са се усамотили като гладни вълци. Самотни - толкова много има, но не могат да го разберат, да го изкажат и вместо добра дума да се опитат да ти кажат,безсърдечно те подминават. Ти , обаче раздавай на другите това, от което имаш потребност.Все някой трябва да започва пръв. Добрината ще те направи щастлива.Щом толкова много искаш да не бъдеш сам - научи се да се молиш на Бог и никога няма да си сама.
    От сърце ти желая Хубав ден! да победиш самотата, Незабравке!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0