12 апр. 2006 г., 21:45

САМ ОСТАВАШ ТИ

752 0 0

 

 

Изправи се пред мен.
Погледна ме в очи
и промълви вежливо:
- Сам оставаш ти.
Стената пред мене
потъна в мъгла.
Но аз добре разбирам -
Животът е това.
Не мога да искам
друго от света -
все пак съм три пъти получил
целувки от Смъртта.
Три пъти ме тя пожали.
Не бях го искал аз,
но туй превърна ме в
различен
от хора като вас.

Милост аз не търся

и съжаление дори.
Миговете помня,

с които ме дари.
Около мен виждам 

единствено самота
и знам, че в живота

няма само красота.
Защо ли пиша това на листа?
Нощта не ще свърши
по-бързо така.
Какво ще стане по-нататък
не мога да знам.
Откровенноста наранява -
добре го зная сам
и не искам с нас
това да се случи.
Но тя превръща съдбата
в старо зло куче.
Нощта отминава,

Животът върви,
а в главата остава

едно: "C'est la Vie!"
Казах ли всичко

не знам аз дали.
Ако има останало – 

моля те, допълни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...