Изправи се пред мен.
Погледна ме в очи
и промълви вежливо:
- Сам оставаш ти.
Стената пред мене
потъна в мъгла.
Но аз добре разбирам -
Животът е това.
Не мога да искам
друго от света -
все пак съм три пъти получил
целувки от Смъртта.
Три пъти ме тя пожали.
Не бях го искал аз,
но туй превърна ме в различен
от хора като вас.
Милост аз не търся
и съжаление дори.
Миговете помня,
с които ме дари.
Около мен виждам
единствено самота
и знам, че в живота
няма само красота.
Защо ли пиша това на листа?
Нощта не ще свърши
по-бързо така.
Какво ще стане по-нататък
не мога да знам.
Откровенноста наранява -
добре го зная сам
и не искам с нас
това да се случи.
Но тя превръща съдбата
в старо зло куче.
Нощта отминава,
Животът върви,
а в главата остава
едно: "C'est la Vie!"
Казах ли всичко
не знам аз дали.
Ако има останало –
© Вили Тодоров Всички права запазени