САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей!
А пък аз все тъй си ги обичам! – и по цял ден с кеф си ги чета.
С тях си пея песничката птича – малък птичък в техните ята.
Злоба ли е? Завист ли? – не зная. Пък дори не искам и да знам.
Нявга с тях делихме си кравая. Днес сред тях умирам адски сам.
Пея ли им? Или мъка мъкна? – сам в литературната мъгла.
Братчета на думи! – кой затъкна Обичта във вашите гърла?
25 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 20, 25 ч.
© Валери Станков Все права защищены