27.09.2023 г., 19:58

Сам в литературната мъгла

775 4 2

САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА

 

… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –

литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,

сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,

и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей!

А пък аз все тъй си ги обичам! – и по цял ден с кеф си ги чета.

 

С тях си пея песничката птича – малък птичък в техните ята.

Злоба ли е? Завист ли? – не зная. Пък дори не искам и да знам.

Нявга с тях делихме си кравая. Днес сред тях умирам адски сам.

Пея ли им? Или мъка мъкна? – сам в литературната мъгла.

Братчета на думи! – кой затъкна Обичта във вашите гърла?

 

25 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 25 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...