Сама...

14 мар. 2010 г., 22:11

Поэзия » Другая

747 0 1

И ето, пак стоя сама,

опряла тъжно глава върху стената

и мисля, мисля аз сега,

защо получи се така.

Помислих аз за теб

и в този миг потрепна нешо свято,

потрепна пак и пак,

а след това внезапно спря.

Помислих си, бе само трепет,

но уви, тоз трепет продължи

и аз останах щастлива до зори.

До зори повлияна от незнаен трепет,

аз отново бях сама

и чаках своя спомен

да ме върне в реалността!