14 mar 2010, 22:11
Сама...
И ето, пак стоя сама,
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб
и в този миг потрепна нешо свято,
потрепна пак и пак,
а след това внезапно спря.
Помислих си, бе само трепет,
но уви, тоз трепет продължи
и аз останах щастлива до зори.
До зори повлияна от незнаен трепет, ...
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб
и в този миг потрепна нешо свято,
потрепна пак и пак,
а след това внезапно спря.
Помислих си, бе само трепет,
но уви, тоз трепет продължи
и аз останах щастлива до зори.
До зори повлияна от незнаен трепет, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Лилия Рангелова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
