Сама...
И ето, пак стоя сама,
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб
и в този миг потрепна нешо свято,
потрепна пак и пак,
а след това внезапно спря.
Помислих си, бе само трепет,
но уви, тоз трепет продължи
и аз останах щастлива до зори.
До зори повлияна от незнаен трепет,
аз отново бях сама
и чаках своя спомен
да ме върне в реалността!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Рангелова Todos los derechos reservados
