И ето, пак стоя сама,
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб
и в този миг потрепна нешо свято,
потрепна пак и пак,
а след това внезапно спря.
Помислих си, бе само трепет,
но уви, тоз трепет продължи
и аз останах щастлива до зори.
До зори повлияна от незнаен трепет,
аз отново бях сама
и чаках своя спомен
да ме върне в реалността!
© Лилия Рангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
