И ето, пак стоя сама,
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб
и в този миг потрепна нешо свято,
потрепна пак и пак,
а след това внезапно спря.
Помислих си, бе само трепет,
но уви, тоз трепет продължи
и аз останах щастлива до зори.
До зори повлияна от незнаен трепет,
аз отново бях сама
и чаках своя спомен
да ме върне в реалността!
© Лилия Рангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
