Сама...

Mar 14, 2010, 10:11 PM

Poetry » Other

737 0 1

И ето, пак стоя сама,

опряла тъжно глава върху стената

и мисля, мисля аз сега,

защо получи се така.

Помислих аз за теб

и в този миг потрепна нешо свято,

потрепна пак и пак,

а след това внезапно спря.

Помислих си, бе само трепет,

но уви, тоз трепет продължи

и аз останах щастлива до зори.

До зори повлияна от незнаен трепет,

аз отново бях сама

и чаках своя спомен

да ме върне в реалността!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mimi75 (Мариела)

2010-03-17T22:29:45+02:00

Скъпа, като за първо стихотворение си се представила доста добре! Успехчета и от мен, има хляб в теб...