Сама
Сивотата на деня
ме отблъсква,
като восъчна кукла
топи ме. Мечтите -
пясъчни кули се сриват,
посипват косите ми,
заслепяват очите ми.
Сама съм, пак съм сама.
Мълчанието на нощта
ме притиска. Самотата
призрак невидим
проскубва душата ми.
Докога ще ходя
по ръба на пропастта
и незнайни сили
надолу ще ме теглят...
Вечно ли ще блъскам
по врати заключени
и ще ходя боса по снега
за да търся теб...
Животът ми се ниже
ден подир ден
без пролетен дъх,
без лунна пътека
и твоите блестящи очи
са много далеко...
ме отблъсква,
като восъчна кукла
топи ме. Мечтите -
пясъчни кули се сриват,
посипват косите ми,
заслепяват очите ми.
Сама съм, пак съм сама.
Мълчанието на нощта
ме притиска. Самотата
призрак невидим
проскубва душата ми.
Докога ще ходя
по ръба на пропастта
и незнайни сили
надолу ще ме теглят...
Вечно ли ще блъскам
по врати заключени
и ще ходя боса по снега
за да търся теб...
Животът ми се ниже
ден подир ден
без пролетен дъх,
без лунна пътека
и твоите блестящи очи
са много далеко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
