Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
12.02.2005 г., 12:00

Сама

946 0 3
Сивотата на деня
ме отблъсква,
като восъчна кукла
топи ме. Мечтите -
пясъчни кули се сриват,
посипват косите ми,
заслепяват очите ми.
Сама съм, пак съм сама.
Мълчанието на нощта
ме притиска. Самотата
призрак невидим
проскубва душата ми.
Докога ще ходя
по ръба на пропастта
и незнайни сили
надолу ще ме теглят...
Вечно ли ще блъскам
по врати заключени
и ще ходя боса по снега
за да търся теб...
Животът ми се ниже
ден подир ден
без пролетен дъх,
без лунна пътека
и твоите блестящи очи
са много далеко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9