12.02.2005 г., 12:00 ч.

Сама 

  Поезия
751 0 3
Сивотата на деня
ме отблъсква,
като восъчна кукла
топи ме. Мечтите -
пясъчни кули се сриват,
посипват косите ми,
заслепяват очите ми.
Сама съм, пак съм сама.
Мълчанието на нощта
ме притиска. Самотата
призрак невидим
проскубва душата ми.
Докога ще ходя
по ръба на пропастта
и незнайни сили
надолу ще ме теглят...
Вечно ли ще блъскам
по врати заключени
и ще ходя боса по снега
за да търся теб...
Животът ми се ниже
ден подир ден
без пролетен дъх,
без лунна пътека
и твоите блестящи очи
са много далеко...

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??