26 нояб. 2008 г., 10:07

Сама

1.5K 0 5
На никой не му пука за мен,
а аз съм във все същият плен.
Самотата обсебила ме е, горката
и единствена спътница ми е сълзата.
Все тъй самотно е моето сърце...
Защо ли никой не го ще?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЯнИ СлАвА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля си ,че си написала този стих когато наистина си се чувствала много самотна, но това не е така сигурен съм.Поздрави за написаното!!!
  • Изгони я самотата! Желя ти го от цялото си сърце!
  • Захарче, не го давай сърцето! Само го остави да пулсира влюбено и ще ти се случи да си събираш душата по разни любими места ... Като гърмян заек ти предлагам: един сърдечен удар за теб, един - за другия! Пожелавам ти го Отличник!
  • това стихче е сякаш писано за мен ;(

  • Ей,кукличко!Как никой да не го ще-ами аз!?
    Прегръдки Яни и...много успешен първи опит за стих!
    Целувам те!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...