Сама...
Сама...
Искрите във очите ми угаснаха,
сега на тяхно място сълзите блестят.
Душата ми обзе я мрака
и стана черен целият ми свят.
Теб те няма и сама съм...
тишината мачка мойте мисли,
мракът иска пак война със светлината,
няма кой да ме спаси...
О, самота, ела и ме вземи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Димова Все права защищены