Сама до невъзможност

Поэзия » Любовная

949 0 19

САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ

Не заспивам. Броя тишина.

Тя се стича секундно край мене.

Черни капки самотност в една

незапълнена с нищо потребност.

Не въздишам. Дъхът ще е вик,

прекатурил на гръб хоризонта.

Даже Господ, добрият старик,

заразихме с една невъзможност.

Немислимо е с обич дори

да лекувам страха на душата.

Не заспивам. Сърцето гори.

И изгарям сама в тишината.

16.10.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Яна, много ми е приятно, че такъв млад човек като теб се спира и коментира мое стихотворение! Благодаря ти!

2012-10-24T11:09:57+03:00
imperfect (Яна)

Просто прекрасно... Тъжно и фантастично написано...

2012-10-24T08:24:17+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ваня, твоят коментар ме направи щастлива! Едва ли е съвършено, но е искрено.

2012-10-21T20:37:34+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Съвършенство!!!

2012-10-21T18:27:14+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Съжалявам, че въвеждам и читателите си в тъгата. Но се радвам, че посети поетичната ми страничка и остави коментар, Иване!

2012-10-18T09:25:28+03:00