Oct 16, 2012, 5:12 PM

Сама до невъзможност 

  Poetry » Love
763 0 19

 

 

 

 

  САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ

 

 

 

Не заспивам. Броя тишина.

Тя се стича секундно край мене.

Черни капки самотност в една

незапълнена с нищо потребност.

 

Не въздишам. Дъхът ще е вик,

прекатурил на гръб хоризонта.

Даже Господ, добрият старик,

заразихме с една невъзможност.

 

Немислимо е с обич дори

да лекувам  страха на душата.

Не заспивам. Сърцето гори.

И изгарям сама в тишината.

 

 

16.10.2012

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??