Сама до невъзможност
САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ
Не заспивам. Броя тишина.
Тя се стича секундно край мене.
Черни капки самотност в една
незапълнена с нищо потребност.
Не въздишам. Дъхът ще е вик,
прекатурил на гръб хоризонта.
Даже Господ, добрият старик,
заразихме с една невъзможност.
Немислимо е с обич дори
да лекувам страха на душата.
Не заспивам. Сърцето гори.
И изгарям сама в тишината.
16.10.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
