16.10.2012 г., 17:12 ч.

Сама до невъзможност 

  Поезия » Любовна
829 0 19

 

 

 

 

  САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ

 

 

 

Не заспивам. Броя тишина.

Тя се стича секундно край мене.

Черни капки самотност в една

незапълнена с нищо потребност.

 

Не въздишам. Дъхът ще е вик,

прекатурил на гръб хоризонта.

Даже Господ, добрият старик,

заразихме с една невъзможност.

 

Немислимо е с обич дори

да лекувам  страха на душата.

Не заспивам. Сърцето гори.

И изгарям сама в тишината.

 

 

16.10.2012

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??