25 апр. 2013 г., 17:44

Сама до телефона

716 0 0

 

Неспокоен е сънят ми тази нощ, мислите при теб отлитат,

любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.

А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,

като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.

Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма,

като прогонена от страшни ветрове отлита надеждата голяма.

И слънцето за мен се скрива, бавно се спуска зловещият мрак,

но дори когато мечтите си отиват, стоя сама пред телефона пак.

Стоях си дълго и си мислех с цели часове и дни,

какво ли не бих дала да си пак до мене ти.

Пак да ме погалиш и целунеш нежно, както преди.

И ето, че този миг дойде тъй чакан и жадуван и толкова кратък, нали?

Дойде и отмина, както приказка бяла отиде си ти.

И аз пак сама съм и чакам, и се моля, но всичко е минало, уви !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...