Неспокоен е сънят ми тази нощ, мислите при теб отлитат,

любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.

А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,

като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.

Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма,

като прогонена от страшни ветрове отлита надеждата голяма.

И слънцето за мен се скрива, бавно се спуска зловещият мрак,

но дори когато мечтите си отиват, стоя сама пред телефона пак.

Стоях си дълго и си мислех с цели часове и дни,

какво ли не бих дала да си пак до мене ти.

Пак да ме погалиш и целунеш нежно, както преди.

И ето, че този миг дойде тъй чакан и жадуван и толкова кратък, нали?

Дойде и отмина, както приказка бяла отиде си ти.

И аз пак сама съм и чакам, и се моля, но всичко е минало, уви !