Неспокоен е сънят ми тази нощ, мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове отлита надеждата голяма.
И слънцето за мен се скрива, бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват, стоя сама пред телефона пак.
Стоях си дълго и си мислех с цели часове и дни,
какво ли не бих дала да си пак до мене ти.
Пак да ме погалиш и целунеш нежно, както преди.
И ето, че този миг дойде тъй чакан и жадуван и толкова кратък, нали?
Дойде и отмина, както приказка бяла отиде си ти.
И аз пак сама съм и чакам, и се моля, но всичко е минало, уви !
© Валка Всички права запазени