5 окт. 2018 г., 01:04

Сама история неща аз да кова

881 0 0

Толкова си близо,

а всъщност толкова далеч от мен.

Показваш близост,

загрижено си вперил ти очи в мен.

Поведението ти е неприсъщо.

Страх те е да не бъдеш наранен.

Затова вина аз имам също.

Но знай че няма сила по-могъща,

когато сърдито се намръщя,

да разтопи сърцето ми така,

както допира на твоята ръка

по сухите ми устни,

пропити от слова невръстни,

изречени в ярост и в тъга.

Самота не търся,

но пропива ме безжално на мига.

От гордост ти не би склонил глава,

но печал и двамата не търсим.

Сама история неща аз да кова. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Deya Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...