Толкова си близо,

а всъщност толкова далеч от мен.

Показваш близост,

загрижено си вперил ти очи в мен.

Поведението ти е неприсъщо.

Страх те е да не бъдеш наранен.

Затова вина аз имам също.

Но знай че няма сила по-могъща,

когато сърдито се намръщя,

да разтопи сърцето ми така,

както допира на твоята ръка

по сухите ми устни,

пропити от слова невръстни,

изречени в ярост и в тъга.

Самота не търся,

но пропива ме безжално на мига.

От гордост ти не би склонил глава,

но печал и двамата не търсим.

Сама история неща аз да кова.