5.10.2018 г., 1:04

Сама история неща аз да кова

885 0 0

Толкова си близо,

а всъщност толкова далеч от мен.

Показваш близост,

загрижено си вперил ти очи в мен.

Поведението ти е неприсъщо.

Страх те е да не бъдеш наранен.

Затова вина аз имам също.

Но знай че няма сила по-могъща,

когато сърдито се намръщя,

да разтопи сърцето ми така,

както допира на твоята ръка

по сухите ми устни,

пропити от слова невръстни,

изречени в ярост и в тъга.

Самота не търся,

но пропива ме безжално на мига.

От гордост ти не би склонил глава,

но печал и двамата не търсим.

Сама история неща аз да кова. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Deya Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...