Kasch (Зл Павлова) Kasch (Зл Павлова)
95
17 сент. 2006 г., 09:41

Сама съм

1.4K 0 10

Сама съм!

Земята е мойта постеля -

присвила глава към гърдите,

бавно дъхът се отделя

от тези устни изпити.

Очите вече са сухи,

нямам и сили да плача

щом за моите вопли са глухи

сетивата ти, скрити във здрача.

Бавно с пръсти докосвам пръстта -

тук погребах душата си скоро,

а защо ме предава плътта

и наказва ме с болка отново.

Сама съм...

и защо ли това не ме плаши

виках...

плаках...

отново се молих

и очаквах с надеждите плахи...

но вратата пак не затворих...

Стига гордост!

Самотата убива..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0