Сама съм
Сама съм!
Земята е мойта постеля -
присвила глава към гърдите,
бавно дъхът се отделя
от тези устни изпити.
Очите вече са сухи,
нямам и сили да плача
щом за моите вопли са глухи
сетивата ти, скрити във здрача.
Бавно с пръсти докосвам пръстта -
тук погребах душата си скоро,
а защо ме предава плътта
и наказва ме с болка отново.
Сама съм...
и защо ли това не ме плаши
виках...
плаках...
отново се молих
и очаквах с надеждите плахи...
но вратата пак не затворих...
Стига гордост!
Самотата убива..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
