Kasch (Зл Павлова) Kasch (Зл Павлова)
95
Sep 17, 2006, 9:41 AM

Сама съм

  Poetry
1.4K 0 10

Сама съм!

Земята е мойта постеля -

присвила глава към гърдите,

бавно дъхът се отделя

от тези устни изпити.

Очите вече са сухи,

нямам и сили да плача

щом за моите вопли са глухи

сетивата ти, скрити във здрача.

Бавно с пръсти докосвам пръстта -

тук погребах душата си скоро,

а защо ме предава плътта

и наказва ме с болка отново.

Сама съм...

и защо ли това не ме плаши

виках...

плаках...

отново се молих

и очаквах с надеждите плахи...

но вратата пак не затворих...

Стига гордост!

Самотата убива..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0