Sep 17, 2006, 9:41 AM

Сама съм 

  Poetry
1163 0 10

Сама съм!

Земята е мойта постеля -

присвила глава към гърдите,

бавно дъхът се отделя

от тези устни изпити.

Очите вече са сухи,

нямам и сили да плача

щом за моите вопли са глухи

сетивата ти, скрити във здрача.

Бавно с пръсти докосвам пръстта -

тук погребах душата си скоро,

а защо ме предава плътта

и наказва ме с болка отново.

Сама съм...

и защо ли това не ме плаши

виках...

плаках...

отново се молих

и очаквах с надеждите плахи...

но вратата пак не затворих...

Стига гордост!

Самотата убива..

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това направо ме разтрепери! И аз съм имала не малко такива вълнения! 6.
  • Благодаря на всички за топлите думи
  • силен финал. истина е!
  • но вратата пак не затворих...

    Да,никога не я затваряй за надеждата и любовта,мила!
  • "Самотата убива", но щом вратата си оставила отворена - има надежда. Поздравявам те за хубавия стих и с празника на вярата, надеждата и любовта.
  • "но вратата пак не затворих...

    Стига гордост!

    Самотата убива.."
    Браво!
    Чудесен стих, а финалът е още по-хубав!
    Гордоста понякога ни носи самота, и по-добре е да се разделим с нея!


  • Невероятно силен стих!
    И аз бих искала да ти даря вяра, и надежда!
    Прегръщам те!
  • Трудно за преглъщане състояние...
  • Стига гордост!
    Самотата убива...

    Много, много силни и болезнено-докосващи думи! Поздрав!


  • Много силен стих!
    Много ми е близка идеята...
    Прегръщам те днес на този празник,с мен да си да не сме сами!
    И ти вдъхвам от моята вяра ...
Random works
: ??:??