Сама съм. Очите ми се пълнят със сълзи.
Звездите се сливат, колко много луни.
Сама съм сред безкрая, сама съм сред своите мечти,
сама пред полъха на вятъра,
сама в живота си дори.
Ти разби железните прегради на моето сърце.
Отне със взлом красивата любов,
която щях да ти даря,
защо избяга, нима те беше страх?
Сега кръвта тече, обвива се като змия,
оплита се около тялото ми, в косите ми.
И... тъмнина, вечна тъмнина.
Нима съм вече мъртва - Да!