15 авг. 2008 г., 21:39

Сама със себе си...

977 0 4
Днес в светата обител видях лица (обезверени).
Дошли да пречистят сърцата си (покварени).
Днес запалих свещица (пращеше...)
Сякаш по-близо до Бога бях. Ала Той мълчеше...


Със писъци разбягаха се демоните,
приютени в тишината (от векове).
Приковани с вериги (дълбоко в спомените).
Раздираха. Болеше...
Или не?

Днес надеждата подаде ми ръка...                       Или не?
Мираж... Скри се зад плаща на вярата
                                                                             (сякаш се удави... в море...)



Днес бях сама... със себе си. На църква.
Днес душата ми е чиста.
                                                                                 ... Или нека бъде думата Му... Мъртва!

Дори и да не се е получило много сполучливо, имах огромна нужда да напиша нещо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би скрит талант хихих
  • Доста е тъжничко. Носиш нещо в себе си...
  • Благодаря за подкрепата Ще продължавам, щом има кой да ме чете
  • Според мен е доста сполучливо...и е страхотно това че пишеш просто защото имаш нужда..така се прави!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...