15.08.2008 г., 21:39

Сама със себе си...

970 0 4
Днес в светата обител видях лица (обезверени).
Дошли да пречистят сърцата си (покварени).
Днес запалих свещица (пращеше...)
Сякаш по-близо до Бога бях. Ала Той мълчеше...


Със писъци разбягаха се демоните,
приютени в тишината (от векове).
Приковани с вериги (дълбоко в спомените).
Раздираха. Болеше...
Или не?

Днес надеждата подаде ми ръка...                       Или не?
Мираж... Скри се зад плаща на вярата
                                                                             (сякаш се удави... в море...)



Днес бях сама... със себе си. На църква.
Днес душата ми е чиста.
                                                                                 ... Или нека бъде думата Му... Мъртва!

Дори и да не се е получило много сполучливо, имах огромна нужда да напиша нещо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би скрит талант хихих
  • Доста е тъжничко. Носиш нещо в себе си...
  • Благодаря за подкрепата Ще продължавам, щом има кой да ме чете
  • Според мен е доста сполучливо...и е страхотно това че пишеш просто защото имаш нужда..така се прави!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...