15 ago 2008, 21:39

Сама със себе си... 

  Poesía » Versos blancos
683 0 4
Днес в светата обител видях лица (обезверени).
Дошли да пречистят сърцата си (покварени).
Днес запалих свещица (пращеше...)
Сякаш по-близо до Бога бях. Ала Той мълчеше...


Със писъци разбягаха се демоните,
приютени в тишината (от векове).
Приковани с вериги (дълбоко в спомените).
Раздираха. Болеше...
Или не?

Днес надеждата подаде ми ръка...                       Или не?
Мираж... Скри се зад плаща на вярата
                                                                             (сякаш се удави... в море...)



Днес бях сама... със себе си. На църква.
Днес душата ми е чиста.
                                                                                 ... Или нека бъде думата Му... Мъртва!

Дори и да не се е получило много сполучливо, имах огромна нужда да напиша нещо...

© Самота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може би скрит талант хихих
  • Доста е тъжничко. Носиш нещо в себе си...
  • Благодаря за подкрепата Ще продължавам, щом има кой да ме чете
  • Според мен е доста сполучливо...и е страхотно това че пишеш просто защото имаш нужда..така се прави!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??