vitaniq (Габи Ангелова)
4 3
15 нояб. 2006 г., 13:41

Сама в самота 

  Поэзия
926 0 2

Всичко, което сама съм мечтала,
всичко, което съм преживяла,
всичко това и още тъга
в мрака ме чака само нощта!
По улиците вървя и пак съм сама:
заглеждат ме само непознати лица,
търся с поглед и с многото ярост
моя любим, но той пък за жалост...
върви и не казва дума една
и пак си оставам сама в самота.
Но ден подир ден любовата ми отминава,
а споменът за него вечно остава и с болка ме ранява.
Харесвам го много, но той не разбра, а аз пък мълчах и продължавах така.
Неговия лик ми разбива деня, но все пак
така и не разбра, че аз си останах сам-сама и плачех за него с много тъга...

© Габи Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С корекцията на Етчи,стихотворението става по-ритмично,но като цяло те поздравявам.ЧУВСТВАЙ и ПИШИ!С ПОЗДРАВ-meriam
  • Браво и добре дошла Габи.
    Стиха започва много добре,
    оправи само края за да се усети идеята и ритъма.

    Поздрав и усмивка.

    Всичко, което съм мечтала,
    всичко, което съм преживяла,
    всичко това и много тъга
    в мрака ме чакат, там в нощта!
    По улиците вървя и съм сама:
    заглеждат ме непознати лица,
    търся с поглед, с много ярост
    моя любим, но няма го за жалост.
    Той върви и не казва дума една
    пак оставам в своята си самота.
    Ден след ден любовта ми отминава,
    но споменът остава и ме ранява.
    Харесвам го, но той не узна това,
    а аз мълчах и продължавах така.
    Лика му е в мен,но той не разбра
    останах сама и потопена в тъга...

Предложения
: ??:??