Сама в самота

15.11.2006 г., 13:41 ч.

Поезия

977 0 2

Всичко, което сама съм мечтала,
всичко, което съм преживяла,
всичко това и още тъга
в мрака ме чака само нощта!
По улиците вървя и пак съм сама:
заглеждат ме само непознати лица,
търся с поглед и с многото ярост
моя любим, но той пък за жалост...
върви и не казва дума една
и пак си оставам сама в самота.
Но ден подир ден любовата ми отминава,
а споменът за него вечно остава и с болка ме ранява.
Харесвам го много, но той не разбра, а аз пък мълчах и продължавах така.
Неговия лик ми разбива деня, но все пак
така и не разбра, че аз си останах сам-сама и плачех за него с много тъга...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

meriam (МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ)

2008-03-29T01:59:03+02:00

С корекцията на Етчи,стихотворението става по-ритмично,но като цяло те поздравявам.ЧУВСТВАЙ и ПИШИ!С ПОЗДРАВ-meriam
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-11-15T17:14:18+02:00

Браво и добре дошла Габи.
Стиха започва много добре,
оправи само края за да се усети идеята и ритъма.

Поздрав и усмивка.

Всичко, което съм мечтала,
всичко, което съм преживяла,
всичко това и много тъга
в мрака ме чакат, там в нощта!
По улиците вървя и съм сама:
заглеждат ме непознати лица,
търся с поглед, с много ярост
моя любим, но няма го за жалост.
Той върви и не казва дума една
пак оставам в своята си самота.
Ден след ден любовта ми отминава,
но споменът остава и ме ранява.
Харесвам го, но той не узна това,
а аз мълчах и продължавах така.
Лика му е в мен,но той не разбра
останах сама и потопена в тъга...