Всичко, което сама съм мечтала,
всичко, което съм преживяла,
всичко това и още тъга
в мрака ме чака само нощта!
По улиците вървя и пак съм сама:
заглеждат ме само непознати лица,
търся с поглед и с многото ярост
моя любим, но той пък за жалост...
върви и не казва дума една
и пак си оставам сама в самота.
Но ден подир ден любовата ми отминава,
а споменът за него вечно остава и с болка ме ранява.
Харесвам го много, но той не разбра, а аз пък мълчах и продължавах така.
Неговия лик ми разбива деня, но все пак
така и не разбра, че аз си останах сам-сама и плачех за него с много тъга...
© Габи Ангелова All rights reserved.