Самец и самка
Вървят си самотни по пътя
не знаят за другия пътуващ.
След себе си дири изгубват,
поели са към старите чувства.
Стари са, но инак познати,
усещат магнитна енигмата,
където ще усетят щастието,
отсъдено от Съдбата - красивата.
Камъчета и изсъхнали рози,
разлистват книгата на спомена.
Със стъпки тихо са припомняли
снимките на изпитата им жизненост.
Залезът елиптично изписва:
"Изчакай до идното утро..!"
Самец и самка издишват -
лягат и спят непробудно.
Енигмата ги завива галантно,
посипва от сънливия прашец.
Самец и самка сънуват зората
в нюанси на магичен копнеж.
Духва вятърът лек и нощен,
сресва косите на двамата спящи.
Украсяват звездите нощния облик
и изтупват сърцата прашни от рани.
Светликът омаен са задава,
тържествен събужда пищно.
Самците видяха се и двама
прегърнаха света на другия -
тяхно всичко!
© Княгиня Нощ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
!!!
-
Чудесно!
-
Има ли нещо по-тъжно от самотата?🔕
-
Оригинално стихотворение, пропито с нежност.
-
Поздравления за хубавия стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Точен реторичен въпрос, Стойчо. Накара ме да се замисля и за други неща, но наистина не мога да се сетя за по-тъжно нещо от самотата.
Хубав ден!