AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
21 abr 2017, 15:07

Самец и самка 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica
610 4 6

Вървят си самотни по пътя
не знаят за другия пътуващ.
След себе си дири изгубват,
поели са към старите чувства.

 

Стари са, но инак познати,
усещат магнитна енигмата,
където ще усетят щастието,
отсъдено от Съдбата - красивата.

 

Камъчета и изсъхнали рози,
разлистват книгата на спомена.
Със стъпки тихо са припомняли
снимките на изпитата им жизненост.

 

Залезът елиптично изписва:
"Изчакай до идното утро..!"
Самец и самка издишват -
лягат и спят непробудно.

 

Енигмата ги завива галантно,
посипва от сънливия прашец.
Самец и самка сънуват зората
в нюанси на магичен копнеж.

 

Духва вятърът лек и нощен,
сресва косите на двамата спящи.
Украсяват звездите нощния облик
и изтупват сърцата прашни от рани.

 

Светликът омаен са задава,
тържествен събужда пищно.
Самците видяха се и двама
прегърнаха света на другия -
тяхно всичко!

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

https://www.youtube.com/watch?v=9uofHEaO_tc

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??