16 мая 2015 г., 23:40

Сами в кафето

428 0 0

 Сами в кафето

 

Потърсихме ний, общо взето

къде да седнем във кафето...

 

А разположени сега така,

хванахме се ръка в ръка!

 

Загледахме се във очите...

Света натирихма в горите!

 

И не разбрахме как така,

при нас бе само Любовта!

 

А  погледите зависливи,

не виждахме, че гледат криво!

 

И така на сред кафето,

сами ний бяхме, общо взито!

 

И с чувствата си  във сърцето,

изпълнихме с любов кафето!

  13.01.2015г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...