May 16, 2015, 11:40 PM

Сами в кафето

  Poetry » Love
421 0 0

 Сами в кафето

 

Потърсихме ний, общо взето

къде да седнем във кафето...

 

А разположени сега така,

хванахме се ръка в ръка!

 

Загледахме се във очите...

Света натирихма в горите!

 

И не разбрахме как така,

при нас бе само Любовта!

 

А  погледите зависливи,

не виждахме, че гледат криво!

 

И така на сред кафето,

сами ний бяхме, общо взито!

 

И с чувствата си  във сърцето,

изпълнихме с любов кафето!

  13.01.2015г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...