16 may 2015, 23:40

Сами в кафето

424 0 0

 Сами в кафето

 

Потърсихме ний, общо взето

къде да седнем във кафето...

 

А разположени сега така,

хванахме се ръка в ръка!

 

Загледахме се във очите...

Света натирихма в горите!

 

И не разбрахме как така,

при нас бе само Любовта!

 

А  погледите зависливи,

не виждахме, че гледат криво!

 

И така на сред кафето,

сами ний бяхме, общо взито!

 

И с чувствата си  във сърцето,

изпълнихме с любов кафето!

  13.01.2015г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...