7 июн. 2009 г., 23:52

Само длан

1.3K 0 11

Децата в парка се прегръщат.

Момиченце са и момче.

Ръчичките един към друг протягат

и слънчевото ги влече.

Децата двете -  се прегръщат

неясно, просто, но велико.

Зарядите добри възкръсват -

дребнавото за миг изтрито.

Децата в парка се усещат.

Откриват се един на друг

Любвеобилно се поглеждат

и констатират, че са тук.

Децата били сме и ние.

Далечно вижда ви се, знам.

Детето сетивата крие –

протегната за ближния ни длан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...