7.06.2009 г., 23:52

Само длан

1.3K 0 11

Децата в парка се прегръщат.

Момиченце са и момче.

Ръчичките един към друг протягат

и слънчевото ги влече.

Децата двете -  се прегръщат

неясно, просто, но велико.

Зарядите добри възкръсват -

дребнавото за миг изтрито.

Децата в парка се усещат.

Откриват се един на друг

Любвеобилно се поглеждат

и констатират, че са тук.

Децата били сме и ние.

Далечно вижда ви се, знам.

Детето сетивата крие –

протегната за ближния ни длан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...