7.06.2009 г., 23:52

Само длан

1.3K 0 11

Децата в парка се прегръщат.

Момиченце са и момче.

Ръчичките един към друг протягат

и слънчевото ги влече.

Децата двете -  се прегръщат

неясно, просто, но велико.

Зарядите добри възкръсват -

дребнавото за миг изтрито.

Децата в парка се усещат.

Откриват се един на друг

Любвеобилно се поглеждат

и констатират, че са тук.

Децата били сме и ние.

Далечно вижда ви се, знам.

Детето сетивата крие –

протегната за ближния ни длан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...