Децата в парка се прегръщат.
Момиченце са и момче.
Ръчичките един към друг протягат
и слънчевото ги влече.
Децата двете - се прегръщат
неясно, просто, но велико.
Зарядите добри възкръсват -
дребнавото за миг изтрито.
Децата в парка се усещат.
Откриват се един на друг
Любвеобилно се поглеждат
и констатират, че са тук.
Децата били сме и ние.
Далечно вижда ви се, знам.
Детето сетивата крие –
протегната за ближния ни длан.
© Мир All rights reserved.
ами да все още се боря да запазя детето в себе си, и съм доволна, че си струваако не друго, то поне подмладява успешно
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
