Децата в парка се прегръщат.
Момиченце са и момче.
Ръчичките един към друг протягат
и слънчевото ги влече.
Децата двете - се прегръщат
неясно, просто, но велико.
Зарядите добри възкръсват -
дребнавото за миг изтрито.
Децата в парка се усещат.
Откриват се един на друг
Любвеобилно се поглеждат
и констатират, че са тук.
Децата били сме и ние.
Далечно вижда ви се, знам.
Детето сетивата крие –
протегната за ближния ни длан.
© Мир All rights reserved.
ами да все още се боря да запазя детето в себе си, и съм доволна, че си струваако не друго, то поне подмладява успешно
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
