Днес лъжите ти са позволени,
колкото си искаш ме лъжи.
Макар че утре ще са забранени,
продължавай да ме лъжеш ти.
Излъжи ме колко съм красива,
как силно ме обичаш ти.
Направи ме поне за мъничко щастлива,
а после безшумно ти си отиди.
Излъжи, че ще звъннеш пак,
че ще се видим под звездите.
Заедно ще бъдем с тях,
аз ще ти повярвам на лъжите.
Излъжи, че още искаш да си с мен,
вярвам ти така, както вярвах на преди.
Кажи ми, че всичко идва с утрешния ден,
че ще бъдем заедно, ме излъжи.
Можеш да ме лъжеш, ти решаваш,
аз вече свикнах да прощавам.
Но защо с лъжите си ме нараняваш,
нима според теб го заслужавам?
1 април 2012
© Иваничка Петкова Все права защищены