24 июн. 2008 г., 18:49

Само един поглед - вечност 

  Поэзия » Другая
849 0 6
Колко време премина край мен,
аз не зная, а и не искам може би.
Спокойно пристъпям сломен
под скръбния вой на бойни тръби.

И тъмнина се плътно спуска
над града окаяно самотен.
Без свян се месецът отпуска,
гали нежно света помътен.

Запокитен в тоз печален край,
сред непрогледна тъма аз крея.
Чезна бавно във мрачен безкрай,
между брегове ледни се рея.
 
И скитайки, сляп за хорската лудост,
копнея само за един поглед - вечност.

© Бодуен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах
  • Сонетче
  • Много е красиво!
  • Стиховете ти, както и текстовете, които подбираш за превод, напълно в синхрон със снимката, която си избрал, ме карат да се запитам дали не си се завърнал от едно далечно минало, за да ни отвориш очите...
  • Е, благодаря много! Ще се постарая да бъда по-активен. Въпреки, че и над мен "тегне" ограничението за една публикация дневно...
  • Невероятно ! Много ми хареса ама айде поустни още нещо.. Наистина мн ми хареса. Много поздрави
Предложения
: ??:??