Само хората правите грешки...
Поделихме си живота - по третина,
останалото все процент
на съдбата гаврещата половина -
брачният й пресметлив агент.
Нямаше ме в материала силна,
натоварих го при теб,
аз не ща да съм лабилна
върху надписа "предмет".
За какво ми е осигуряване,
като няма нищо вечно.
Утре пак ще се съмнявам
постъпих ли и при раздялата човечно...
Нямам ъгълче омраза,
където да си порева,
в кръга на битова проказа
малко ще се повъртя.
После ще се поизгладя
с парата от дрехите прострени,
нищо няма да запазя,
просто не си бил за мене...
Нямаме дете, какво
би могло да ни обвърже,
само кучето само
избра кой повод да му върже...
В тъгата самичка стоях,
неразбиране в смях се обръщаше,
моята стара усмивка
от бездушие се поглъщаше...
В скута ми леко потъна
лапа, а поглед човешки,
топло и кротко отвърна:
"Само хората правите грешки".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
