25 нояб. 2007 г., 21:35
Само нея имам...
Пияна ли, пияна!
Пак пияна съм сега!
Кажи това ли ми остана?!
Къде за Бога е онази кучка, любовта!
При мен ли? О, я стига!
Тя при мен не е добре дошла!
Щом научена е всичко да задига,
щом със нея душата ослепя...
Защо ми е, кажи ми?
Та тя опостушава без следа,
остава само спомени фалшиви,
че щастлива може и да съм била...
Че със теб са били пълни дните,
че смисъл има в цялата игра!
Че сродни са били душите,
че сърцето бие, но се чудя докога?...
А сега кажи ми защо така ми трябва?!
Защо не мога със самотата да живея?!
Щом, дори и желанието ми да я има, тя открадна,
а въпреки това да "страдам" пак копнея...
Не казвай нищо, вече зная...
Точно тя е моята съдба
и колкото и скоро да е краят,
знам, че само нея имам - любовта...
© Десислава Танева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво!Много ми хареса
-
нямам думи 6
-
ех Деси браво!Още едно хубаво стихотворение!Продължаваи все така да ни радваш с произведенията си
!!!! -
Из "Как чувствата си играли на криеница"
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка... -
Силен стих!Прекрасен финал!Поздравления!
-
Прелест, страхотен стих...БРАВО!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
