Само нея имам...
Пияна ли, пияна!
Пак пияна съм сега!
Кажи това ли ми остана?!
Къде за Бога е онази кучка, любовта!
При мен ли? О, я стига!
Тя при мен не е добре дошла!
Щом научена е всичко да задига,
щом със нея душата ослепя...
Защо ми е, кажи ми?
Та тя опостушава без следа,
остава само спомени фалшиви,
че щастлива може и да съм била...
Че със теб са били пълни дните,
че смисъл има в цялата игра!
Че сродни са били душите,
че сърцето бие, но се чудя докога?...
А сега кажи ми защо така ми трябва?!
Защо не мога със самотата да живея?!
Щом, дори и желанието ми да я има, тя открадна,
а въпреки това да "страдам" пак копнея...
Не казвай нищо, вече зная...
Точно тя е моята съдба
и колкото и скоро да е краят,
знам, че само нея имам - любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
!!!!
